Ние живеем във века на микровълновата и спътническата връзка, когато гласът се транслира по цялата страна и дори по целия свят. Всеки човек може да “катапултира” в ефир и неговия глас да чуят милиони. Ръководителят или специалиста, участващ в телеконференция, предавана по спътникова връзка, изпраща своя глас в безкрайността.
Неприятния глас може да се окаже ахилесовата пета на вашия имидж. Той може да подчертае всички ваши недостойнства. Представете си могъщ атлет с писклив тънък глас или преуспяващ финансист с рязко, гнусливо произношение. Спомнете си доколко раздразнява гласа на търговския пътник при разговор на улицата или по телефона или пред вратата, когато ви откъсват от обеда и буквално ви умоляват да направите покупка. Такива хора биха могли да се сдобият с много повече ако си подобрят гласа.
Иначе казано, вашия глас трябва да съдейства на вашата кариера, а не да я проваля.
Освен това, съзнанието, че имате хубав глас ви придава увереност и ви дава възможност с лекота да разкривате пред себе си врати.
Защо ние с абсолютно доверие слушаме някои коментатори? Защо някои от тях остават фаворити за дълги години? Частично това става благодарение на мелодичния, нисък, спокоен глас, лишен от раздразняващи ноти. Просто привлекателните външно телевизионни четци достатъчно бързо слизат от екран. Остават притежателите на красиви гласове. Разбира се, всички те са видни журналисти и кореспонденти. Но да направиш същия този репортаж с рязък, груб, гнусен глас – това означава да не издържиш в конкурентната борба в телевизионната журналистика.
Има друга категория хора, чийто гласове предизвикват традиционно възхищение. Това са дикторите в класическите музикални радиостанции. Тези хора често притежават приятно произношение. Въпреки това, че много от тях имат хубави гласове по рождение, те много и съзнателно работят над тях.
Ще преминем към деловия свят. Защо много компании не жалят пари за да изпращат свои сътрудници на семинари или частни курсове по постановка на гласа? Защото много компании искат техните ръководители, търговски представители, сътрудници, отговорни за външните връзки да са добри оратори. За това е необходимо правилно произношение, ясна артикулация, добра постановка на гласа. Ръководителите са длъжни с лекота да намерят контакт с различни хора и да умеят да говорят в различни ситуации – от делови закуски до презентации и лекции. Освен това клиентите и купувачите охотно слушат – без да изключват – ако доклачика има приятен глас. Това качество може да има важно значение за постигането на финансов или делови успех, точно както и за поддържането на определен имидж.
Не е важно какъв глас имате по рождение. Благодарение на практиката вие можете да придобиете такъв глас, който справедливо заслужават вашето професионално майсторство и вашата ярка индивидуалност. Вие можете да се избавите от чуждестранния или местен акцент ако строго следите за правилното произношение. Можете да се избавите от гнусливите звуци, ако ползвате умело вашия гласов апарат. Вие можете да се научите отчетливо да артикулирате и правилно да произнасяте звуци. Вие можете да развивате резонансни колебания в гърдите си и да се научите да говорите така, че да ви чуят и на последния ред на аудиторията без ни най-малко напрежение от ваша страна. Най-накрая – вие можете да се научите да мърморите като клисар, а да се превърнете в красноречив, изкусен оратор.
Всичко това в действителност е по силите ви. Настоящата глава е посветена на това по какъв начин да постигнете това.
СТРУКТУРА НА ГЛАСА
Гласът не просто “излиза от отвор на лицето”. Гласът – това е нещо неизмеримо повече. При правилното използване на гласа в речта се въвлича цялото тяло от темето до петите. Цялото тяло като че ли става музикален инструмент, който поражда вашия глас.
За да може да се задейства целия гласов апарат е необходим въздух, доставен от белите дробове. При спокоен разговор с приятел, вие само лекичко пълните с въздух върха на белите си дробове – на вас ви е напълно достатъчно повърхностно дишане. Но за да се получи приятен гръден глас, който ще се разнася на голямо разстояние трябва да се диша с помощта на диафрагмата. Тя има много голямо значение за формурането на гласа, доколкото прекарва въздухът, който се вдишва от вашите бели дробове през гърлото и устните.
В тази глава вие ще разберете колко много може да ви даде правилното дишане, доколкото то подхранва с кислород мозъка, поддържа речевия процес, успокоява ви и ви придава чувство на увереност, което вие ще предадете на своята аудитория.
При произнасянето на реч, достатъчно важна роля играят мускулите на краката. Те ви позволят правилно да разположите вашето тяло и да запазите правилна стойка. Правилната стойка е важна за добрата работа на сърцето ви и за достатъчното снабдяване с кислород. Добрата работа на сърцето не позволява на кръвта твърде много да прелива в краката под действието на силата на тежестта.
Защо ходенето успокоява? Активната дейност поддържа работата на сърцето. Защо хората често започват да ходят от ъгъл на ъгъл, когато са обезпокоени, неуверени, очакват някакво важно съобщение?
За да разберете това, спомнете си стереотипния образ на бъдещия баща в един от старите филми – в онези времена, когато на мъжете не им се е разрешавало да присъстват на раждането – той обикаля стаята, нервно пуши, очаквайки появата на детето. Или си представете кандидатите за получаване на награда, които чакат кога ще бъде обявен победителя: много от тях също така непрекъснато ходят.
Ако сте били зад кулисите на театър, то сте могли да забележите, че много артисти и певци се разхождат по коридорите преди да излязат на сцена. Те не само си спомнят думите на своята роля: по такъв начин те способстват за по-доброто си кръвообращение. Понякога те дори потриват ръце с до известна степен преувеличени жестове. Това също спомага за загряването на мускулите, отпускането на рамената, гърдите и шията – всички тези мускули, които опосредствено са свързани с гласа.
Вашата осанка зависи от това доколко плътно вашите стъпала се опират на пода. Равномерно разпледелете своето тегло върху краката си, изправете се в цял ръст, леко повдигнете глава. От петите до темето цялото ваше тяло участва в създаването на резонанс за вашия красив глас.
Целият този музикален инструмент, принадлежи само на вас. Само вие можете да се възползвате от него. Чуйте запис на своя глас. Хареса ли ви? Или сте възкликнали: “Нима това е моят глас?” Може би, в дълбочината на душата си вие осъзнавате, че можете да говорите по-добре, но просто не знаете как. Може би вие вече сте наясно че е необходимо по някакъв начин да промените своя глас.
Когато вие разберете кои основни елементи участват във формирането на гласа, вие ще можете да си изработите свои собствени методи за неговото подобрение. Гласът се създава в дълбочината на вашия организъм, а не само в областта на гласовите връзки. Дълбокото диафрагмено дишане поддържа целия процес, гръклянът прекарва въздуха през вибраторите, резониращите тъкани и кухините, артикулаторите позволяват да се произнасят звуци и думи.
В края на краищата вие ще усвоите правилното произношение и няма да мислите за това как се прави. Вие естествено ще ползвате своя глас в разговор. Това умение ще остане във вас завинаги, то ще доставя удоволствие на вас, на вашите приятели и слушатели.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГЛАСА
Ето списък на някои симптоми на това, че вашата реч е далеч от съвършенството и вие следва да се заемете с нея:
• Слушателите често ви молят да повторите току-що казаните от вас думи.
• Хората забелязват във вас идиосинкразия към публични изказвания.
• Имате ясно забележим акцент.
• По микрофона, звукът “п” звучи глухо, неприятно и изкуствено.
• Гърлото ви се уморява след десет минутен разговор.
• Погледът на вашите слушатели след известно време започва да блуждае, доколкото вие говорите монотонно.
• Вие губите контрол над гласа си в края на дълго изречение.
• На вас ви се налага да обяснявате на слушателите, че вие сте ръководител (или заемате друг висок пост), защото по вашата реч това не си личи.
• Имате солидна външност, но гласът ви звучи твърде младежки.
• Хората обръщат внимание на това, че вие често, може би несъзнателно повтаряте думички или фрази като “ъъ”, “хм”, “ами”, “така”, “знаете ли” или “ъхъ”.
• Вие имате навик да въздишате, да засмуквате вътрешната част на бузите, да си мърдате езика или по друг начин да омръзвате на слушателите ви.
• На вас не ви харесва вашия собствен гласи никога не ви е харесвал.
Характеристики на добрия глас
По-долу се привеждат някои характеристики на добрия глас. Прочетете този списък, помислете за своя глас и за това какви качества вие бихте искали да притежавате, но нямате.
И така, добрия глас е:
• приятен
• вибриращ
• спокоен
• добре моделиран
• с нисък тембър
• доверителен
• управляем
• топъл
• мелодичен
• грижлив
• уверен
• властен
• приятелски
• украсен с интонации
• изразителен
• естествен
• богат
• напълнен
• звучен
• доброжелателен
Характеристики на лошия глас
А ето списъка на най-разпространените определения на неприятния или лош глас. Прочетете този списък и помислете за своя глас, отделяйки онези неприятни свойства, от които вие бихте искали да се избавите.
И така, лошият глас е:
• гнуслив
• рязък или скриплив
• хрипъл
• треперещ
• с висок тембър или пронизителен
• плачлив
• с въздишки
• страхлив
• отривист
• твърде силен
• твърде тих и нечуваем
• безцветен
• помпозен
• саркастичен тон
• неуверен
• монотонен
• напрегнат
• слаб
• скучен
КАЧЕСТВА НА ГЛАСА
Резонанс
Красивият глас трябва да бъде резонансен, вибриращ. Резонансът – това е резултат от вибрацията на въздуха в гласовите кухини, то ест в синузите, носоглътката, гръкляна и гръдния кош. За резонанса е необходимо правилно дълбоко дишане.
Представете си, че вашите гласови струни са струни на музикален инструмент, а въздуха във вашите гърди е този елемент, който осигурява необходимия резонанс. Ако вие правилно вдишвате въздух, то тогава вие давате на гласовите струни оптимално количество от това, от което те трябва да трептят.
Детето с висок глас привежда в движение много малък обем въздух. Баритон с гръден кош с разбер на бъчва колебае голям обем въздух. Както вече беше казано, за обикновенен разговор на вас ви е напълно достатъчно повърхностно дишане. Но ако вие произнасяте голяма реч или водите дълга презентация, вие трябва да усилите вашият глас с голямо количество въздух.
Вие можете да направите вашия глас по-нисък, ако пълните белите си дробове до дълбочината на диафрагмата и освобождавате гръкляна за създаване на по-голяма вибрация и резонанс.
Ако вие сте напълно спокоен, то при вас няма да има напражение, което може да ви попречи за правилна артикулация.
Ако вие кажете “чух-чух”, то вие не трябва да чувствате вибрация в носа, но за сметка на това, въбрацията трябва да присъства в гърдите и гърлото.
Сега направете дълбоко вдишване и напълнете белите си дробове с въздух. Задръжте дишането, а след това кажете “Ура! Ура!”. Вие трябва да почувствате резонанс в гърдите си.
Тези прости упражнения ще ви помогне да разберете особеностите на вашия глас и източниците на резонанс във вашето тяло.
Има още един начин да се провери наличието на резонанс в гърдите. Притиснете краищата на пръстите към гърдите и силно произнесете “мумм-мумм-мумм”. При това ви трябва да почувствате вибрация.
Резонансът дава да вашия глас сила и увереност. Когато вие влизате в помещение пълно с хора, то вашият резониращ глас ще бъде добре чут, въпреки шума. Ако в стаята е шумно, говорете тихо, а не силно. Вие веднага ще разберете, че хората прекрасно чуват какво казвате.
Тип на гласа
Естественият тип на гласа зависи от размера на резониращите кухини във вашите гърди, от гърлото и от структурата на лицето ви. Доколкото усилителите променят връхните диапазони на човешкия глас, вие трябва да определите най-ниския възможен за вас тип на гласа, при което вие ще се чувствате удобно. Това означава, че източника на гласа трябва да се разположи колкото се може по-ниско, но да е естествен за вас.
Помислете за типовете гласове, с които се характеризират певците: сопрано – най-високия женски глас, алт – най-ниския, мецо-сопрано – среден. Тенор – най-високия мъжки глас, бас – най-ниския, а дълбокия бас има изключително нисък естествен диапазон.
Вашият естествен разговорен глас съответства на един от тези типове. Всеки има свой горен, среден и нисък регистър. Ако средното “сол” е в средата на вашия диапазон, то вие можете да се спуснете или да се извисите – при открито гърло и затворен назален проход.
Вие можете да понижите своя глас, ако говорите, както аз наричам това “право от чорапите”. Този, на пръв поглед безсмислен израз, аз винаги го съобщавам на моите ученици на курсовете по постановка на гласа. Аз имам предвид следното: вие плътно облягате стъпалата си на пода, изправяте гръб, при което вашата диафрагма автоматично се извива, заставяйки гласът да излиза от източник, който се намира по-ниско отколкото носовата кухина.
Аналогично, ако вие си спомните това усещане, което възниква, когато гърдите са запълнени с въздух и гърлото е отворено, то вие с лекота можете да се премествате по-нагоре и по-надолу в своя диапазон, без да губите приятния резонанс.
Височина на тона
Височината на тона характеризира височината на произнасяните от вас звуци и зависи от честотната вибрация на вашето гърло. За високия глас е характерна висока честота на вибрациите, за ниския глас – ниска честота на вибрациите.
За да не звучи твърде монотонно вашия глас, той трябва да обхваща най-малкото една октава. Това значи – четири ноти по-горе от средата и четири ноти по-ниско. Някои красноречиви оратори обхващат с гласа си две и дори три октави в своя диапазон (това е необходимо изискване за изкусния актьор – изпълнител в шекспировите пиеси). Високият глас, обикновено е неприятен за слуха. Той също така трудно се подава на запис без промени. Ниските гласове са приятни за слуха. Колкото по-ниско ви се отдаде да разположите своя глас, толкова по-големи са шансовете за това, че той няма да бъде изкривен от усилватели (още по-малко, не си струва да променяш своя глас до изкуствено нисък). Ако вие изпитвате напрежение, то височината на гласа се повишава. Ако вие се сърдите, гласът става рязък и пронизителен. Ако сте уморени, гласът става хрипъл. Ако сте тъжни, то и диапазона и височината на гласа се понижават.
Гръмкост
Гръмкостта на звука се измерва в децибели. Тя е непосредствено свързана с обема на въздуха в белите дробове. Внимателно контролирайки силата и енергията на звука вие регулирате гръмкостта на своя глас.
При наличието на микрофон не е необходимо да говорите гръмко, доколкото индикатора на гръмкост може просто да стигне крайната си точка. Регулирането на нивото на звука в съответствие с естествената сила на вашия глас е задача на звукооператора. Ако вие разговаряте със слабочуващ събеседник, помнете че само едната гръмкост не е достатъчна. За да може този човек да ви чува е необходим резонанс.
Чуваемост
Необходимо ли ви е да говорите така, че да ви чуят на последния ред на балкона? Или вие се каните да разговаряте с обичаен тон с неголяма група предприемачи? Може би вие ще се изказвате в гимназията на вечерта на изпращането? Или на коктейл, където всички говорят за различни неща? Или в църквата, където и муха да бръмне ще се чуе?
Чуваемостта на вашата реч зависи от това в какво помещение вие ще се изявявате и до кого искате да стигне вашата реч. Пълнозвучния, богат глас се чува във всички ъгли на практически всяка стая. Не ви е необходимо да се напрягате за да се разпространи гласът ви в помещението. Основа на вашия глас трябва да е диафрагмата. Съберете в белите си дробове повече въздух, за да контролирате своя глас.
Чуваемостта на гласа не зависи от неговата гръмкост. Съвсем не е задължително да говорите силно, с повишени децибели. Чуваемостта на гласа – това е способността на да използваш всички принципи на правилното управление на гласа, за да може вашия естествен глас да се разпространява равномерно и да бъде добре чуван.
Тембър
Тембърът позволява да идентифицират различни гласове. Вие без труд отделяте гласа на своето дете сред много други.
Не би следвало да се бърка тембъра с височината на гласа или с други характеристики. Например, вие винаги ще отличите гласа на известен певец или актьор.
Вашия глас също има отличителни обертони – звуци, които го правят узнаваем за вашата майка, когато говорите с нея по телефона.
Експресия
За да стане вашата реч по-изразителна, старайте се зрително да си представите това, за което говорите. Внесете жива нота във вашето произношение, в звуците на вашия глас, внесете чувство и цвят във вашата реч.
В ежедневния живот вашата реч е най-изразителна във формален разговор. Пренесете своето красноречие в официалните изказвания. Ако ви е трудно да направите това, опитайте да запишете на лента някой ваш разговор насаме със съпруга или с добър приятел. Постарайте се да забравите за това, че касетофона е включен. По-късно, когато останете сами, прослушайте записа и си отбележете онези места, където особено ви е харесала изразителността на вашата реч, без да забравяте също така и за това, което не ви е харесало.
Упражнявайте се, четейки на глас драматични пиеси и се учете да разпознавате по слух необходимото изражение.
Помнете, че всяка експресия трябва първо да бъде естествена. Избягвайте театралността и изкуствеността на вашата реч.
Тон
Тонът на гласа се характеризира от неговата височина, вибрация и модулация. Добрия глас се отличава с това, че тона може лесно да се променя. Интонацията – това са “подемите” и “снижаванията” на гласа. Някои хора не отличават разликата в тона на гласа. Обаче с помощта на промените на тона, вие можете напълно да промените значението на думите.
За да разберете доколко поразителен ефект може да създаде промяната на интонацията, спомнете си как в поесата “Пигмалион” професор Хигинс прави Елиза Дулитъл от проста продавачка на цветя истинска светска дама. В процеса на обучението тя не само се избавя от простонародния акцент, но и променя самия свой глас, губейки резкия, пронизителен тон и придобивайки меките интонации на културен човек.
Гъгнивост
Гъгнивите ноти са неприятни за слуха. Такива звуци са много рязки, тъй като в резонанса участва съвсем малък обем въздух в областта на лицето. Когато се разнася гъгнив звук, мускулите на гърлото и на шията са напрегнати.
За да се отстрани гъгнивостта е необходимо да се отпусне гърлото, така като че ли се каните да издадете дълбок звук “аааааааааа”. При това се установява правилно разстояние между корена на езика и мекото небце. Небнето езиче се повдига и закрива носоглътката, така че звукът не може да премине през ноздрите.
Ако вашия гръклян е открит, то вие няма да почувствате въбрации в носните кухини.
ПОСЛУШАЙТЕ СВОЯ ГЛАС
Станете критик на вашия глас. Послушайте своя глас и помислете как според вас той трябва да звучи оттук нататък до края на вашия живот – не само, когато се изявявате пред хора, но и в бита.
Вслушайте се в гласовете на околните и обърнете внимание на това доколко приятно или неприятно звучат те. Слушайте записи на вашите любими актьори и диктори, опитвайки се да разберете как те управляват своите гласове. Вие ще откриете, че всички те много ясно, макар и ненатрапливо изговарят зуковете и сричките. Вижте как те дишат, за да създават звуците на гласа си. Анализирайте модулациите и емфатичните акценти.
Веднъж слушах дълго интервю с един певец и автор на песни. Той изказваше много интересни мисли, но това как той правеше това, дразнеше необичайно много. Всяка минута в търсене на подходящата дума той се спираше и промърморваше “аз... аз... аз...”, “ми... ми... ми...”, “хм... хм... хм...” и такива подобни. Всички тези трикратни повторения бяха дотолкова натрапливи, че аз изведнъж забелязах, че не слушам отговора, а само очаквам поредната триада и даже започвах да ги броя.
Тази история потвърждава, че гласът изпълнява само една основна функция – да спомага за комуникацията. Ако между вас и вашето съобщение се вклини маниерност, то вие като оратор губите възможността да бъдете добре разбран.
КАК ДА ПРОМЕНИМ ГЛАСА
Вие сте свикнали със своя глас. Вашият глас е резултат от въздействието на много фактори: на вашата националност, местността в която сте се родили и израстнали, на онези речеви шаблони, към които вие сте привикнали от детство, на училището, в което сте учили, на речта на вашите приятели, на вашите учители, които са ви оказвали влияние.
Когато вие ставате възрастен, на вашият глас продължават да влияят хората, с които работите, вашият съпруг или съпруга, местността, в която живеете и даже някой от вашите съседи.
Много малко хора в нормални условия намират за необходимо по някакъв начин да променят своите речеви привички. Уроците на ораторското изкуство се смятат за старомодни. Адвокатът може да завърши университета, без да придобие култура на речта, докато това не се окаже остро необходимо за негово изказване в съда.
За политическия кандидат местния акцент може да се окаже уместен и полезен, докато той се изявява на местно ниво. Но само да започне да претендира за федерален пост, той неочаквано открива, че за неговите речи съдят по общонационални, а дори и по интернационални стандарти.
За да се внесат съществени изменения във вашия глас се изисква определено мъжество и готовност. Тези хора, които взимат такова решение са достойни за възхищение. Те променят своите наследствени, впити с майчиното мляко привички. В семейството или сред колегите по работа те могат да се сблъскат с неразбиране или осъждане.
Но, и това е най-важното, в края на краищата, вие ще получите дълбоко удовлетворение от това, че сте изпълнили своята задача и сте направили ценна придобивка, което ще ви върши работа в течение на целият ви живот.
Аз познавам една писателка, която работеше в международно радио и получи възможност да заеме по-добре заплатена длъжност при условие, че тя самата ще чете своите произведения. Тя много работеше върху това да се избави от носовото си произношение и от резкия тон и да придобие приятен глас, въпреки че нейния мъж достатъчно скептично се отнесе към нейните усилия. Но тя преодоля всичко и накрая успешно премина конкурса. Веднъж по време на малък спор с мъжа си тя случайно преминала към своя предишен глас. Той възкликнал: “не разговаряй с мен така през носа си!” И те и двамата се заляли от смях.
Ако вие сте решили да се научите правилно и красиво да говорите, то на вас ще ви е необходима подкрепата на вашето семейство, приятели и колеги. Помнете, че вие вдигате културата на речта си до това ниво, до което се намират останалите ваши дарби.
Винаги е трудно да се разделяш с миналото. Промяната на речта изисква време и търпение: вие няма да можете в продължение на няколко дни да забравите за привичките, които са влезли в кръвта и плътта ви. Резултатът може да стане забележим само след няколко месеца упорит труд. Огромно значение има мотивацията. Възможно е да се получи така, че в течение на целия свой живот, вие дълбоко в душата си сте разбирали, че на вас ви е необходимо да повишите майсторството на речта си, но просто не сте знаели как да направите това. Четенето на тази книга ще стане за вас добро начало.
Вие много можете да направите сами. Ако започнете да се вслушвате към гласовете които ви харесват и да им подражавате, вие вече правите първата крачка по правилния път. Изберете си добър глас, който чувате по радиото и повтаряйте след него изреченията, копирайте произношението. Запишете този глас на лента, след това запишете своя глас и ги пуснете един след друг. Обърнете внимание на резонанса, темпа, изразителността, отделянето на едни или други думи. Обърнете внимание на артикулацията на съгласните и произнасянето на трудни чуждестранни думи. Отнесете се към своя глас критично, така като че ли това е глас на напълно чужд човек.
Четете на глас по десет минути на ден. Четете на глас своите собствени изказвания или първите статии от вестниците, четете преди сън на своето дете. Запишете някой фрагмент на магнитофон и повтаряйте записа ежедневно, докато не получите такова звучене, което ви устройва. Пазете тези записи и ги възпроизвеждайте ежедневно за да следите своя прогрес.
Може да се опитате да посетите клуба за оратори към университета или в някой клуб.
Не избягвайте всяка възможност за публични изказвания и гледайте на това като на благодарна възможност да се поупражните още веднъж. Помнете, че най-преуспелите оратори и диктори са изучавали изкуството на речта с години и все още продължават да се упражняват. В болшинството случаи хубавия глас не е случайност, а резултат от много работа и практика.
Един глас или два
Като професионалист в своята област вие трябва да говорите само с един глас. При вас не може да има два гласа – за неформална беседа и за открити публични изказвания. Няма значение това каква е ситуацията, би трябвало да се използва една отработена речева практика.
Не трябва да се променя височината на гласа от гръден на носов. Височината трябва да бъде една и съща. Не трябва просто да превключвате на улично говорене. Ако вие вече сте променили своя глас, вие в никакъв случай не трябва да преминавате към стария дори за миг.
Веднъж ме запознаха с един водещ на радиопроглама, който в живота разговаряше с много непрофесионален глас. Когато той сядаше пред микрофона той си “обличаше” гласа на водещ и проверяваше микрофона вече с другия глас – по такъв начин, той сам смяташе гласа си за преуспяващ. Но за тренираното ухо неговия глас звучеше фалшиво като резултат от съзнателно усилие над себе си; дори техниците, които работеха с него не пропускаха случай да обсъдят неговия двоен глас.
Ако ви се е отдало да си изработите добър глас, не се отказвайте от него.
Заекване
Заекването не трябва да става непреодолимо препятствие пред обществения деец. Аз знам мнението на експертите, че съвременните методики на лечение успешно помагат да се избегне заекването и позволяват на заекващия човек в бъдеще да стане добър оратор. В наше време човекът със заекване има право да бъде видян и чут. Заекването не трябва да става препятствие в личния и обществен живот.
Упражнения с касетофон
Прочитайки началото на тази глава вие вече сте разбрали, че касетофонът може да се окаже както най-добрият ви приятел, така и най-строгия критик.
Когато работите върху усъвършенстването на гласа си, касетофона често ще ви демонстрира неизбежните изкривявания, които внасят усилващите уреди. Той ще демонстрира и прогресът ви, като ви дава възможност да сравните какво е било в началото на вашия път и в какво положение се намирате сега. Той ще ви подари чувство на гордост, доколкото той и вие ще бъдете единствени свидетели на вашите усилия. Той ще ви предостави истинското свидетелство за вашите постижения като резултат от свършената работа.
Когато за пръв път майка ви позвъни по телефона и не разпознавайки вашият глас, каже: “Може ли Андрей”, а вие кажете: “Аз съм, Андрей”, - то значи вие сте на правилния път.
КАК ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА СВОЯ ГЛАС
Речевия апарат е много крехък и нежен. Този деликатен инструмент трябва да се пази, а това може да се направи по различни начини.
Избягвайте извънредната умора и напрежение, държейки си мускулите на шията отпуснати. Спокойния глас излиза само от спокойното тяло. Напрегнатото тяло привежда в напрежение гласовите връзки, повишава тона на гласа, нарушава резонанса и понижава чуваемостта.
Продължителното форсирано използване на гласа изисква продължителен отдих – мълчание.
Ако вие чувствате, че гласът ви отказва, направете няколко упражнения по релаксация на тялото. Дълбоко вдишайте, направете кратка разходка, уединете се, макар и за кратко, помълчете.
Топъл чай с лимон оказва смегчаващо въздействие върху гърлото. Много диктори постоянно отпиват вода със стайна температура с няколко резенчета лимон, за да може гърлото им да се чуства комфортно. Певците задължително носят топъл шал, за да предпазят гърлото си от колебанията на температурите.
Избягвайте инфекции, а по необходимост, незабавно се обръщайте към лекар. Ако по гласовите връзки има възели и липолипи, то е небходимо те да се отстранят по хирургичен начин, колкото се може по-бързо, възползвайки се от квалифицирана медицинска помощ.
Професионалистите, страдащи от синузит, често прекарват през синусите си топла солена вода. Накратко – грижата за своя глас е част от вашето съществуване като обществен деец.
ДИШАНЕ
Дишането е най-естественото и необходимо нещо. При нормален разговор на вас ви е напълно достатъчно повърхностно дишане, което изпълва само върха на белите ви дробове. Но ако стоите на трибуна, то на вас ви е необходимо добре да напълните дробовете си с въздух и да контролирате своето дишане.
Когато дишате правилно вие запазвате и равновесие на тялото и спокойствие. Вие автоматично настройвате своя гласов апарат така, че да използва диафрагмата. Този мускулна преградка ви позволява да създадете добър резонанс.
Помнете, че дишането вкарва кислород в кръвта, която храни мозъка и тялото.
Помнете, че тялото на човека не складира кислород; то трябва да го получава постоянно. За да може добре да напълните дробовете си, високо издигайте гърдите си.
Пълнете дробовете от долу нагоре – вдишвайте така, че корема да се надува. След това запълнете гръдния кош под ребрата, след това до подмишниците. Продължавайте да дишате въздух докато не почуствате, че сте се напълнили с него до самите ключици. Запълнете всички резонансни обеми, вкючително гърлото и носа. Във вас трябва да възникне усещането, че сте се напълнили с въздух от коремните мускули до гърлото.
Преди да произнесете първата дума направете дълбоко вдишване. Ако почувствате, че дъхът не ви стига, направете пауза в изречението за следващото вдишване.
Дрехата около гърлото и талията трябва да е удобна и свободна. Тогава вие ще можете леко и без ограничения да дишате.
Както вече беше казано по-рано, кислород трябва да постъпва постоянно. Той е необходим за поддържането на физическа форма през цялото време на изявата ви и за постоянното хранене на вашия мозък.
Чуваемо дишане
При съвременните чувствителни микрофони малките паузи за вдишване се чуват. Ораторите често не подозират за това докато не чуят записа. Постоянните вдишвания между изреченията отвличат слушателите. При някои водещи прогнозата на времето по местното радио в моя роден град Вашингтон, този недостатък е дотолкова забележим (и за мен дотолкова неприятен), че всеки път съм принудена да намалям звука.
Дишането, което се чува е повърхностно дишане, което засяга само връхната част на белите дробове и устата. Ако вие дишате с по-долните отдели на дробовете и гърлото, то дишането не е забележимо. Значи, за да бъде дишането ви нечуто, преместете го в надолу, в корема. Поработете с касетофона и ще получите добър резултат.
НЕ СТИСКАЙТЕ ЗЪБИ
Вие не можете да артикулирате добре, ако са ви стиснати зъбите. За да може ясно да произнасяте звуците е необходим отвор между долните и горните зъби. Артикулацията изисква пространство. Ако зъбите са твърде стиснати, то да се разтвори гърлото за резонанс е практически невъзможно. Постоянната привичка да се държат зъбите стиснати води до неясна артикулация.
Ако вие погледате хористи по време на пеене, то ще забележите, че можете да “видите”, а не само да чуете думите. Някои ги произнасят.
Има няколко начина да създадете пространство между зъбите. Опитайте се да направите така, че вашата челюст да “увисне” и вие ще забележите доколко просто и естествено се изговарят думите. Някои се упражняват с коркова тапа между зъбите. Не си струва да се безпокоите за това как изглежда устата ви, когато е отворена – отворът трябва да бъде неголям, колкото да ви разбират.
Артикулация и произношение
Правилната отчетлива артикулация е непременно изискване за обществения деятел. Вашето произношение на всичките букви от азбуката трябва добре да се възприема от слушателите.
Неправилното произношение не задължително идва като резултат от местния акцент. Може би вие просто имате “лениви устни”, то ест, вие не се грижите за яснотата на своята артикулация в ежедневния живот. Възможно е вие просто да ядете някои букви или звуци.
Накрая, вие можете просто неправилно да изговаряте някои думи само поради това, че болшинството хора около вас тези думи ги изговарят неправилно. Такива думи са достатъчно много.
Ако имате проблеми с произношението и артикулацията (която осигурява правилното произношение), то, напълно е възможно, вашата реч да е трудно разбираема и слушателите да губят твърде много сили за да я изслушат. Ако вие ядете звуци, то на слушателите ще им се наложи безсъзнателно да запълват пропуските.
При нормален разговор вашите приятели с лекота ви разбират. Но ако ви се наложи да преодолявате шум в помещение, покашляние, трясък от апаратурите, изкривяванията на микрофона, то вашата артикулация трябва да е безупречна.
Освен това, ако вие говорите твърде бързо, то вие срязвате част от гласните и съгласните звуци. Ухото на слушателя не долавя това, което произнасяте и смъсълът на казаното се губи. Да се забави речта е много просто – необходимо е ясно да артикулираш, произнасяйки всички звуци и срички.
Избягвайте маниерната артикулация. Твърде правилното произношение дразни, защото звуците излизат помпозни, хладни и скучни. Такова произношение прилича на току-що заклан дворянин от стара английска пиеса, но не и на съвременен човек, общуващ със съвременни хора.
Не трябва да се рискува като се употребяват непознати думи – вие можете да ги произнесете неправилно. Ако срещате трудни и дълги думи, ползвайте речникът като учебник и си изработете привичка да се обръщате към него по-често.
Четете пред касетофон и записвайте звуците, които изискват усъвършенстване. Купете си добър учебник, в който достатъчно внимание се отделя на произношението. Продължавайте да четете на глас, станете говорещ човек. Тренирайте си слуха, учете се да оценявате своето произношение и с течение на времето ще се радвате да узнаете, че произнасяте думите правилно и разбираемо.
