Икономическа страна: ако се усеща, че обувката е скъпа (обикновено, разбира се, много по-лесно е да се усети евтината), то видът на свежо полираната кожа навежда на мисълта не само за това, че човекът има пари, но и за това, че той умее да се грижи за своите инвестиции (и дори и да “инвестира” в мен, например, чашка кафе, вероятно той ще може да го направи това красиво и приятно във всички отношения).
Естетическа страна: когато аз харча за своя външен вид известно количество от своето време и усилия, при това защото на мен това така ми се иска... съответно във външния облик на околните, особено на заобикалящите ме близко – на разстояние една протегната ръка, им е приятно да виждат хармонична картина ако не в сходството на тонове и стил, то поне на ниво грижливост (чети: сресаност, измитост; чиста и запозната с ютия, не на теория или в далечно минало, дреха; чиста обувка в пълен комплект: с всички токове, цели връзки и където подметката не проявява независимост...)
Цитат: “да говориш с човек, който не си чисти обувките... няма смисъл...”
Защо толкова е важно?... Отговор от 1 момиче:
ПЪРВО: всичките мои отношения с хора с чисти обувки са се отличавали (е, ако не с ум и съобразителност) ), с приятно течение в харесващо ми направление. Ето защо рефлексивно аз приписвам на притежателя на чисти обувки бонус-точки, при играта “на любов”, особено.
ВТОРО: “глупавият пример” е заразителен. Когато в течение на четири години живееш с човек, който всяка вечер си чисти обувките и си глади костюма, ризата (сам!), при което заразително излъчва удоволствие при това, то започваш да се кефиш на процеса... е и разбира се, всеки който не е с нас предизвиква леко недоумение. Тъй като толкова е просто веднъж на ден да посветиш 15 минути от своето време, в крайна сметка на себе си...
ТРЕТО: харесват ми на мен скъпите и красиви вещи, с една особеност – не в първия месец, след като са взети. Малко по-късно, когато те окончателно стават свои... всички тези джунджурии, часовници, обувки... хммм... коли... апартаменти... (по отношение на последните засега съзерцателно и умозрително)... но среброто се нуждае от почистване, часовника – от грижа, обувките – от постоянна грижа... и ето тази, моята грижа, прави вещите окончателно мои... и ако някой може поне капчица да се грижи за своите неща – отново бонус-точки.
