Ще започнем тази статия с едно въведение с леко анатомична насоченост. Обещавам, че няма да бъде отегчително, а дори напротив – пряко свързано с междуполовите взаимоотношения. Със сигурност сте срещали информацията, че главният мозък на човека се състои от две половини – лява и дясна. Всяка от тях отговаря за нещо различно – дясната е свързана с нашите емоции и афекти, а на лявата дължим трезвото си логическо мислене и успеха с точните науки. Тези две части са свързани посредством едно образувание от бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло(на лат. – corpus callosum). Последното се характеризира с известни различия при двата пола.
Именно на тези разлики се дължи фактът, че жените са способни да чувстват и мислят едновременно, а мъжете нямат тази способност.
Препоръчвам да видите видеата в youtube на Mark Gungor, в случай че владеете английски език. Той прекрасно разкрива разликите в психологията на мъжете и жените.
За да не звучи това твърдение лишено от всякаква практическа основа, ще дам един съвсем нагледен пример – общуването с деца. Жените не срещат никаква трудност да се грижат за детето(мисълта за неговите нужди) и същевременно да създадат силна емоционална връзка с него(чувство на привързаност, любов и нежност). Мъжете от своя страна не биха успели да постигнат такава многостранна активност на мозъка си.
Ако се върнем назад в историята до времето на първобитните си прадеди ще се убедим, че това различие всъщност е било в услуга на силния пол. По време на екстремни ситуации, свързани с лов, защита и борба за оцеляване под всякаква форма, изключването на емоциите е било един голям плюс. Всеки изблик на паника, страх, объркване и ужас биха могли да доведат до пагубен изход от дадена ситуация, вместо да се активират рационалното и трезво мислене.
Да се върнем в наши дни. При възникване на спор мъжът инстинктивно го причислява към онези „екстремни” събития и изключва своята емоционалност. Така той се настройва за мислене и дори агресия при необходимост, навлизайки в отдавна позната за него територия. А жената, спореща с него, не се чувства в свои води. Това, разбира се, не означава, че жените не умеят да спорят и да отстояват своята позиция. Възможните изходи от ситуацията обаче са само два. В единия случай мъжът ще отстъпи, свивайки се в своята черупка, а в другия ще превключи скоростите за състезание, докато не финишира като победител. Резултатът все пак е един и същ – жената е наранена, а това значи, че и двамата ще страдат.
Нека изложеното дотук не ви подвежда – идеята не е жените да избягват всякакви спорове. Защото те са неизбежни – няма връзка без конфликти и това е съвсем естествено, дори полезно да нейното заздравяване. Във всеки сблъсък на мнения и интереси се ражда поне една истина. Всеки мъж смята за безценно качеството на една жена да отстоява мнението, стига това да става с известна проява на изтънченост. Ако успеете да го демонстрирате по време на конфликт, вашата половинка ще ви пази за себе си като зеницата на окото си.
С други думи - ако му обясниш защо искаш това, което искаш и как се чувстваш - това ще подейства много по-добре, отколкото да му крещиш, че е идиот и че не те обича. Говори на неговия език и го учи да говори на твоя. Но умей да приемаш и неготово мнение.
Добрия и адекватния диалог - е основа.
